Видове имплантации – методи и разновидности.

Поставянето на импланта може да стане при различни условия и състояние на мястото, подложено на възстановяване.

Условно може да се направи следното разделяне:

1. Импланти, въведени в отдавна обеззъбен участък от челюстите с достатъчно костен обем. Това е най-лекият тип имплантиране. При тази ситуация костта е добре запазена и здрава, годна да приеме импланта и ако се получи добра пръвична стабилизация е възможно да се постави и временна коронка, но без директно натоварване. Такива импланти могат да се натоварят след около 4 – 6 месеца с постоянни коронки. Процедурата може да се извърши с открит достъп до костта или през минимално инвазивен отвор на венеца. (виж клиничен случай К.П. – АРТЕДЕНТ ООД)

 

2. Импланти, въведени в отдавна обеззъбени участъци от челюстите без достатъчно костен обем. При тези ситуации се налагат допълнителни мероприятия по създаване и заместване на костна тъкан, за да се получат добри предпоставки за успех на имплантологичното лечение.  Освен имплант в тези ситуации се поставя и графт (костнозаместващо вещество), което корегира малкия костен обем. За да се реализира такава операция е необходимо да има достатъчно кост, която да задържи здраво импланта. В много от тези случаи се налага и използването на бариерни мембрани за поддържане на графта.

3. Имедиатно (непосредствено селед екстракция) имплантиране. Запазената височина на костните структури, които подържат зъба, може да е от огромна полза за добрата прогноза за импланта. Ако зъбът се извади атравматично и веднага се постави имплант и графт е възможно костта да регенерира напълно около импланта и така да не се получи загуба на костен обем.  Процедурата е съобразена с условието за минимална инвазия и минимален брой интервенции. Така в един хирургичен етап се отстранява негодния зъб, поставя се заместващият го имплант и костнозаместващото вещество. Следва период на заздравяване около 6-8 месеца, след което се завършва случаят с надстройка и коронка. Общо два етапа с един хирургичен сеанс. Имедиатно имплантиране не е добре да се извършва при остри възпалителни процеси. То може да се компроментира, ако не се постигне добра първична стабилност на импланта, като тогава се извършва само костно регенерираща терапия, а имплантът се въвежда на втори етап след регенерацията на костта.